Change the Climate ChangeЩастливи сме да продължим сътрудничеството си с друг проект. Под заглавието „Климат+промяна чрез демокрация и приобщаване“ вече можем да включим учащи се – особено хора с малки портфейли – в транснационалните дейности. С други думи, те могат да пътуват и да участват в семинарите в Рим, Атина, София и Берлин (2022-2023 г.).
Горските пожари винаги са били част от екосистемите. Въпреки това, увеличаването на горещините, промяната на дъждовните модели и други промени, свързани с климата, значително увеличиха вероятността пожарите да започват по-често и да горят по-интензивно и по-нашироко, отколкото в миналото.
Според данни на Европейската комисия през последните години горските пожари са оказали огромно влияние върху природния капитал, икономиката и гражданите на Европа. В Южна Европа (Гърция, Италия, Испания, Португалия и Франция) всяка година изгарят средно 500 000 акра. През 2019 и 2020 г. сезонът на горските пожари беше удължен, като започна по-рано или продължи по-дълго от очакваното, докато броят на пожарите и изгорените площи надхвърли средното за последните дванадесет години за рекордно време. Заедно с увеличаването на броя на дните в годината с висок до изключително висок риск от горски пожари, се оценява, че въздействието на екстремни пожари върху големи площи вероятно ще се увеличи в бъдеще с дългосрочни последици.
В Гърция през последните години броят на горските пожари се е увеличил със 160%, а размерът на опожарените площи е нараснал с 300%. На 19 май 2021 г. в Геранея Ори в Западна Атика (65 км от Атина) са изгорели 52 000 акра гора. Това беше най-разрушителният по отношение на размера на изгорялата площ, горски пожар през последните години и единственият голям пожар, който се случи в Гърция още през май.
Препечатано от статия на Мила Чернева, в. Капитал – 21 октомври 2020
Това става ясно от доклад, който отчита разходите от влияние на замърсяването на атмосферния въздух върху човешкото здраве. Проучването е направено от консултантите от CE Delft и е платено от European Public Health Alliance (EPHA). Целта му е да остойности нивото на преждевременната смърт, медицинското лечение, загубените работни дни и други здравни разходи, причинени от трите замърсители на въздуха, причиняващи най-много заболявания и смърт: твърди частици (PM), озон (O) и азотен диоксид (NO). Докладът разглежда 432 града в 30 различни държави из Европа. Средно на година и на глава на населението замърсяването на въздуха в градовете струва 1276 евро на година. Изводите за България В изследването са включени осем български града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Шумен и Враца. Най-малко финансова тежест има във Варна, където на глава от населението щетата от мръсния въздух е 986 евро. Най-тежко е положението в София, следвана от Русе. Във всички български градове основен процент от проблема се дължи на фините прахови частици (ФПЧ10 и ФПЧ2.5). Финансовите щети в София общо са повече от общия разход за градове като Брюксел, Атина, Краков, Прага и Барселона.
Цялата статия може да видите тук: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/gradove/2020/10/21/4129512_25_mlrd_lv_na_godina_struva_mrusniiat_vuzduh_na_sofiia /
Оказва се, че измененията в климата са тясно свързани със световни тенденции и проблеми като бедността, обезлесяването и засушаването, изхранването на населението, миграцията, разселване на населения, тероризма и много други. Но какво правят правителствата и ръководителите на света? Наистина ли днешните млади хора са може би последното поколение, което може да промени промените в климата? На 19 и 20 октомври 2020 екипът ни взе участие в конференция на тема „Климатичните промени и сигурността – гласът на младите за преодоляване на предизвикателствата“, организирана от Софийски форум за сигурност с подкрепата на Центъра за развитие на човешките ресурси и програма „Еразъм+“. Подобни събития са рядкост в България и видеото по-долу дава много храна за размисъл